хулела

Речник на българския език

1. хулела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

хулела е производна форма на хуля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. хулела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

хулела е производна форма на хуля (мин. деят. несв. прич. ж. р.).