хукнете

Речник на българския език

1. хукнете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

хукнете е производна форма на хукна (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. хукнете — повелително наклонение, мн. ч.

хукнете е производна форма на хукна (повелително наклонение, мн. ч.).