хукнело

Речник на българския език

1. хукнело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

хукнело е производна форма на хукна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. хукнело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

хукнело е производна форма на хукна (мин. деят. несв. прич. ср. р.).