хукнели

Речник на българския език

1. хукнели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

хукнели е производна форма на хукна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. хукнели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

хукнели е производна форма на хукна (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).