хукнела

Речник на българския език

1. хукнела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

хукнела е производна форма на хукна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. хукнела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

хукнела е производна форма на хукна (мин. деят. несв. прич. ж. р.).