хукнел

Речник на българския език

1. хукнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

хукнел е производна форма на хукна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. хукнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

хукнел е производна форма на хукна (мин. деят. несв. прич. м. р.).