хукнало

Речник на българския език

1. хукнало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

хукнало е производна форма на хукна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. хукнало — мин. деят. св. прич. ср. р.

хукнало е производна форма на хукна (мин. деят. св. прич. ср. р.).