хукнали

Речник на българския език

1. хукнали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

хукнали е производна форма на хукна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. хукнали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

хукнали е производна форма на хукна (мин. деят. св. прич. мн. ч.).