хуквало

Речник на българския език

1. хуквало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

хуквало е производна форма на хуквам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. хуквало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

хуквало е производна форма на хуквам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. хуквало — мин. деят. св. прич. ср. р.

хуквало е производна форма на хуквам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. хуквало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

хуквало е производна форма на хуквам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).