художник

Речник на българския език

худо̀жник съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

мн. худо̀жници, м.
1. Човек, който умее да рисува и професионално се занимава с рисуване; живописец.
2. Човек, който проявява творчество, оригиналност в дейността си, обикн. свързана с изкуството. Елин Пелин — художник на българското село. Художник фотограф.
прил. худо̀жнически, худо̀жническа, худо̀жническо, мн. худо̀жнически. Художнически талант.

Синоними

Грешни изписвания (3)

  • ходожнек
  • ходожник
  • художнек

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ху-дож-ник
непълен член ху-дож-ни-ка
пълен член ху-дож-ни-кът
мн.ч. ху-дож-ни-ци
членувано ху-дож-ни-ци-те
бройна форма ху-дож-ни-ци
звателна форма ху-дож-ни-ко