хубавяло

Речник на българския език

1. хубавяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

хубавяло е производна форма на хубавея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. хубавяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

хубавяло е производна форма на хубавея (мин. деят. св. прич. ср. р.).