хубавяла

Речник на българския език

1. хубавяла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

хубавяла е производна форма на хубавея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. хубавяла — мин. деят. св. прич. ж. р.

хубавяла е производна форма на хубавея (мин. деят. св. прич. ж. р.).