хубавял

Речник на българския език

1. хубавял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

хубавял е производна форма на хубавея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. хубавял — мин. деят. св. прич. м. р.

хубавял е производна форма на хубавея (мин. деят. св. прич. м. р.).