хубавя

Речник на българския език

1. хубавя — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

хубавя е производна форма на хубавея (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

2. хубавя — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

хубавя е производна форма на хубавея (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).