хубавели

Речник на българския език

1. хубавели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

хубавели е производна форма на хубавея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. хубавели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

хубавели е производна форма на хубавея (мин. деят. св. прич. мн. ч.).