хубавеело

Речник на българския език

1. хубавеело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

хубавеело е производна форма на хубавея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. хубавеело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

хубавеело е производна форма на хубавея (мин. деят. несв. прич. ср. р.).