хубавеел

Речник на българския език

1. хубавеел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

хубавеел е производна форма на хубавея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. хубавеел — мин. деят. несв. прич. м. р.

хубавеел е производна форма на хубавея (мин. деят. несв. прич. м. р.).