хрупаха

Речник на българския език

1. хрупаха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

хрупаха е производна форма на хрупам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. хрупаха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

хрупаха е производна форма на хрупам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).