хрупа

Речник на българския език

1. хрупа — сег. вр., 3 л., ед. ч.

хрупа е производна форма на хрупам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. хрупа — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

хрупа е производна форма на хрупам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. хрупа — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

хрупа е производна форма на хрупам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).