хрумвала

Речник на българския език

1. хрумвала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

хрумвала е производна форма на хрумвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. хрумвала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

хрумвала е производна форма на хрумвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. хрумвала — мин. деят. св. прич. ж. р.

хрумвала е производна форма на хрумвам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. хрумвала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

хрумвала е производна форма на хрумвам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).