хронифицирал

Речник на българския език

1. хронифицирал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

хронифицирал е производна форма на хронифицирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. хронифицирал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

хронифицирал е производна форма на хронифицирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. хронифицирал — мин. деят. св. прич. м. р.

хронифицирал е производна форма на хронифицирам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. хронифицирал — мин. деят. несв. прич. м. р.

хронифицирал е производна форма на хронифицирам (мин. деят. несв. прич. м. р.).