хроникирахме

Речник на българския език

1. хроникирахме — мин. св. вр., 1 л., мн. ч.

хроникирахме е производна форма на хроникирам (мин. св. вр., 1 л., мн. ч.).

2. хроникирахме — мин. несв. вр., 1 л., мн. ч.

хроникирахме е производна форма на хроникирам (мин. несв. вр., 1 л., мн. ч.).