христолюбие

Речник на българския език

христолюбие съществително име, среден род (тип 301) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. хрис-то-лю-бие
членувано хрис-то-лю-би-е-то
мн.ч.
членувано