храчил

Речник на българския език

1. храчил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

храчил е производна форма на храча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. храчил — мин. деят. св. прич. м. р.

храчил е производна форма на храча (мин. деят. св. прич. м. р.).