храчела

Речник на българския език

1. храчела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

храчела е производна форма на храча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. храчела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

храчела е производна форма на храча (мин. деят. несв. прич. ж. р.).