хрантутил съм

Речник на българския език

1. хрантутил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

хрантутил съм е производна форма на хрантутя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. хрантутил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

хрантутил съм е производна форма на хрантутя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).