хрантутил си

Речник на българския език

1. хрантутил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

хрантутил си е производна форма на хрантутя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. хрантутил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

хрантутил си е производна форма на хрантутя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).