хрантутил е

Речник на българския език

1. хрантутил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

хрантутил е е производна форма на хрантутя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. хрантутил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

хрантутил е е производна форма на хрантутя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).