хрантутило си

Речник на българския език

1. хрантутило си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

хрантутило си е производна форма на хрантутя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. хрантутило си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

хрантутило си е производна форма на хрантутя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).