хрантутило е

Речник на българския език

1. хрантутило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

хрантутило е е производна форма на хрантутя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. хрантутило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

хрантутило е е производна форма на хрантутя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).