хрантутило

Речник на българския език

1. хрантутило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

хрантутило е производна форма на хрантутя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. хрантутило — мин. деят. св. прич. ср. р.

хрантутило е производна форма на хрантутя (мин. деят. св. прич. ср. р.).