хрантутили

Речник на българския език

1. хрантутили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

хрантутили е производна форма на хрантутя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. хрантутили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

хрантутили е производна форма на хрантутя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).