хрантутила съм

Речник на българския език

1. хрантутила съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

хрантутила съм е производна форма на хрантутя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).

2. хрантутила съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

хрантутила съм е производна форма на хрантутя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).