хрантутила си

Речник на българския език

1. хрантутила си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

хрантутила си е производна форма на хрантутя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).

2. хрантутила си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

хрантутила си е производна форма на хрантутя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).