хрантутила е

Речник на българския език

1. хрантутила е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

хрантутила е е производна форма на хрантутя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. хрантутила е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

хрантутила е е производна форма на хрантутя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).