хрантутила

Речник на българския език

1. хрантутила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

хрантутила е производна форма на хрантутя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. хрантутила — мин. деят. св. прич. ж. р.

хрантутила е производна форма на хрантутя (мин. деят. св. прич. ж. р.).