хрантутил

Речник на българския език

1. хрантутил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

хрантутил е производна форма на хрантутя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. хрантутил — мин. деят. св. прич. м. р.

хрантутил е производна форма на хрантутя (мин. деят. св. прич. м. р.).