хрантути

Речник на българския език

1. хрантути — сег. вр., 3 л., ед. ч.

хрантути е производна форма на хрантутя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. хрантути — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

хрантути е производна форма на хрантутя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. хрантути — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

хрантути е производна форма на хрантутя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. хрантути — повелително наклонение, ед. ч.

хрантути е производна форма на хрантутя (повелително наклонение, ед. ч.).