хрантутел съм

Речник на българския език

1. хрантутел съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

хрантутел съм е производна форма на хрантутя (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).