хрантутело съм

Речник на българския език

1. хрантутело съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

хрантутело съм е производна форма на хрантутя (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).