хрантутело е

Речник на българския език

1. хрантутело е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

хрантутело е е производна форма на хрантутя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).