хрантутело
1.
хрантутело —
преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.
хрантутело
е производна форма
на хрантутя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).
2.
хрантутело —
мин. деят. несв. прич. ср. р.
хрантутело
е производна форма
на хрантутя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).