хрантутело

Речник на българския език

1. хрантутело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

хрантутело е производна форма на хрантутя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. хрантутело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

хрантутело е производна форма на хрантутя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).