хрантутели

Речник на българския език

1. хрантутели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

хрантутели е производна форма на хрантутя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. хрантутели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

хрантутели е производна форма на хрантутя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).