хрантутела

Речник на българския език

1. хрантутела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

хрантутела е производна форма на хрантутя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. хрантутела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

хрантутела е производна форма на хрантутя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).