храносмилало

Речник на българския език

1. храносмилало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

храносмилало е производна форма на храносмилам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. храносмилало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

храносмилало е производна форма на храносмилам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. храносмилало — мин. деят. св. прич. ср. р.

храносмилало е производна форма на храносмилам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. храносмилало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

храносмилало е производна форма на храносмилам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).