храносмилал

Речник на българския език

1. храносмилал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

храносмилал е производна форма на храносмилам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. храносмилал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

храносмилал е производна форма на храносмилам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. храносмилал — мин. деят. св. прич. м. р.

храносмилал е производна форма на храносмилам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. храносмилал — мин. деят. несв. прич. м. р.

храносмилал е производна форма на храносмилам (мин. деят. несв. прич. м. р.).