хортувах

Речник на българския език

1. хортувах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

хортувах е производна форма на хортувам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. хортувах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

хортувах е производна форма на хортувам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).