хокахте

Речник на българския език

1. хокахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

хокахте е производна форма на хокам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. хокахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

хокахте е производна форма на хокам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).