хлъцнел

Речник на българския език

1. хлъцнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

хлъцнел е производна форма на хлъцна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. хлъцнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

хлъцнел е производна форма на хлъцна (мин. деят. несв. прич. м. р.).