хлъцвал

Речник на българския език

1. хлъцвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

хлъцвал е производна форма на хлъцвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. хлъцвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

хлъцвал е производна форма на хлъцвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. хлъцвал — мин. деят. св. прич. м. р.

хлъцвал е производна форма на хлъцвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. хлъцвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

хлъцвал е производна форма на хлъцвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).